Бог на небето мисли – и се вглежда на всекиго в животеца му къс,
кому да прати Обич и Надежда – и на кого да тегли честен кръст.
Понякога мълчи на вси езици, но друмите Господни си ги знам! –
дори и с най-ужасните мръсници на пръсти влизам в неговия Храм.
Той свято бди над моите икони – въздига ги! – над тръни и бодли.
Когато върху мен сълзици рони, дори в Сахара! – светъл дъжд вали.
Тревожно в джиесема: – Ало, ало! – ми шепне на чист български език.
На черното – река ли, че е бяло! – върти над мен небесния камшик.
Надзърта ми в писателската ниша! – понякога по три пъти на ден.
Благодаря ти, Господи, че дишам! И с тиха Обич мислиш и за мен.