автор: hristam

Приютени под шепите
на разрошена пролет,
разпилените шепоти
избуяват нагоре
към кристалния купол
на небесното утре,
насред мисли, затрупали
светлооката утрин,
още с вкус кадифен
от последната глътка -
неизстинал рефрен
за кафе и прегръдка.
А зад прага прозвънват
миг след миг многострунно,
в едри щрихи редуват
белоснежно и тъмно.
Сенки в облачен ден -
губим се светло - тъмни.
Само този рефрен
връща пътя от стръмното.