... в последните години от живота ми – по-сиви от изсъхнали цветя,
простих се със илюзиите смотани, че някой ден – щастлив, ще полетя! –
там! – дето няма глад – и ваксинирани са всички с бустер дозата "Любов",
и никой не помисля за умиране! – в "Токуда", в Градска, или в "Пирогов",
там, дето ще са братя всички хорица – дано е дълъг Земният им Път! –
и ще заставам сутрин на прозореца да дишам Светлината с пълна гръд,
там! – дето от Австралия – до Щатите, мъжете не говорят за войни! –
и можете на селфи да им пратите! – от плажа най-красивите Жени.
И пак се размечта във мен оракулът – преди да изфирясам яко дим,
с ваксината "Любов" дано все някога над този свят щастливи да летим!