Водата всичко ще отнесе.
Сложи умората си
в прозрачните й длани.
Има мигове, когато
от всяка пробойна тече
и няма сламка за която
да се хванем,
има горест, която
сънищата краде
и лъже, че нервите ни
са корабни въжета,
а те са струни на цитра -
кой ли може да спре
ръката, която ще ги скъса...
На парчета.
Но пее водата -
невинна в тънкия здрач-
под воал от мъгла,
като нежна милувка.
Измий очите,
зачервени от плач
и прецапай отвъд -
ей така, без обувки.