автор: Mariq_Vergova

Роди се с изгрева, от нежната прегръдка на скалите с океана. Изплува от разпенените води и бавно пристъпвайки, тръгна по брега.
С усилие опитваше да синхронизира движението на ръцете и краката си и да улучи правилния ритъм. Отдавна не бе заемала плътна форма и това трудно й се отдаваше. Огледа с интерес тялото си. Беше крехко и нежно, и като че ли лесно ранимо, но същевременно й се стори и красиво, почти съвършено. През времето беше заемала всякакъв вид и форми. Бе се въплъщавала в тежки и тромави, почти смазани от гравитацията на планетата им същества. Разтваряла се бе и в топка сгъстен газ, притежаващ разум. Обичаше също да навлиза в горящата плазма на някоя звезда и да преживява целия й жизнен цикъл – от раждането до смъртта й. Но това тяло сега й се стори много различно. Докато вървеше по песъчливия бряг усети как малки остри камъчета се забиват в ходилата й. Вдъхна дълбоко въздух и почувства замайващ букет от разнородни аромати, който трептящия бриз донасяше. Вдигна поглед и проследи полета на кръжаща високо птица, а слънцето безмилостно я заслепи. Всички усещания тук бяха някак по-наситени, по-интензивни. Заизкачва се бавно и все още неуверено по близката скала и когато стигна върха й, се изправи и заоглежда околността. Насреща водите се люшкаха и се простираха до самия хоризонт, а синевата над тях изглеждаше необятна. В нея облаците се диплеха в причудливи форми, а птиците се рееха високо. В обратна посока по сушата се зеленееха короните на дървета, поклащани от вятъра, а навътре се сгъстяваха и образуваха малка гора. Този свят определено й харесваше. Всичко тук имаше плътност и форма, но се усещаше и една лекота, някакво необяснимо чувство за свобода и простор.
Там от където тя идваше, нямаше материя. Всичко бе безплътно, безначално и безкрайно, включително и самите те. Смисълът на съществуването им се състоеше в трупането на знания и не им трябваха понятия, с които да измерват своя жизнен цикъл. Те обичаха да опознават различни пространства и измерения, да се потапят в нови вселени, като така развиваха и разбираха още по-добре себе си. Някои от тези светове бяха мрачни и агресивни, други ефирни и прозрачно-леки като етер. Но всеки от тях, даже най-неприветливия, им носеше нужния смисъл.
Сега бе попаднала тук. Тръгна към вътрешността на брега, като с всяка крачка все по-пълно и осезаемо усещаше всяка частица и атом от заобикалящата я реалност. За секунда се разтвори в тялото на малко, жужащо насекомо и почувства волността на полета му. После зае телцето на дребно влечуго и се запромушва сред корените на дърветата. След миг вече бе слънчев лъч и игриво трептеше по листата. Разглеждаше всяко стръкче и цветче, край които минаваше, опитваше вкуса на горските плодове и се сливаше със семената им. Задържа се за по-дълго край невисока скала и преживя всички безкрайни хилядолетия, през които тя, песъчинка по песъчинка, бе сформирала своята цялост. Вля се в прохладен поток и бе едновременно буйните му води и стрелкащите се риби. Пренесе се назад, към самото начало на тази планета и видя сформирането на сушата, врящата лава на вулканите и наченките на примитивен живот. Насочи същността си и към момента, в който звездата, край която обикаляше тя, щеше да умре, а заедно с нея да угасне и всичко тук.
Улови сформирането на първите цивилизации, раждането на империи, завоюването на нови земи. Беше последователно Атила, Александър и Цезар. Беше пророк и събираше след себе си тълпи от вярващи, беше жрица на древен бог и се молеше горещо в храма. Стана майка, любима, храбър воин и плачещо дете. Обичаше до лудост и беше разлюбвана, просеше милостиня и раздаваше щедро. Раждаше се и умираше. Усещанията бяха толкова нови, толкова силни и преливащи от живот. Установи, че за цялата безкрайност на съществуването си не беше изпитвала и една частичка от всичко това. Не се бе чувствала така жива. За пръв път усети съмнение. Запита се дали тази форма на живот, въпреки своята краткост не е по-ценна от цялата й безгранична вечност? И дали тази вечност й носеше съвършенството и пълнотата и на най-краткия миг тук? Знаеше, че не й остава много. Скоро престоят й в този свят трябваше да приключи и тя да продължи нататък, както е правила досега и както щеше да продължи да прави, за да трупа своите познания. И така щеше да е завинаги. Но в същия миг се запита защо това завинаги да не бъде точно тук? Защо да не остане на това място за оставащата й вечност? Огледа се наоколо – залезът се отразяваше в океанските води и отблясъците му изглеждаха кърваво червени. Червено оцветени и пламнали от залязващото слънце бяха и плуващите облаци над тях. Красотата на този миг беше така неповторима и ослепително-ярка, че я накара да се усмихне. Тя пристъпи към диплещите се вълни и със скок се гмурна сред тях.

***

Роди се с първите лъчи на изгрева, от нежната милувка на скалите с океана. Изплува от разпенените води и поклащайки се, тръгна по брега.