автор: Gargabela

Днес е моят ден...
Дъждът в сняг преминава.
Време за късане.
И време за път.
Ширната през локвите
магистрала
разминава трасетата.
Птиците днес не летят
и грачи душата ми-
готическа врана.
Кълве часовете
и плаче без сълзи
(ех, плачат ли гаргите?!-
какво ми става...)
Думите ми са нафора.
Ела и се прекръсти.
Отпий от кръвта ми
и заднишком си излизай
да виждам очите ти,
докато ги отнеме света
там зад вратата.
Мократа ми риза
мирише на тамян
и на 100 години самота.
В здрачината плахо
Пустотата влиза.