Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина,
в натрупано с годините мълчание,
надвесва се над мен една жена,
красива като лесно обещание.
В любов се врича като на шега -
неангажиращо, не носи грижа...
За сбогом ме целува във уста
и после да изчезва в мрака, виждам...
На вас ще кажа: Не, не съм ерген!...
Но май съдбата нещо ми подвиква...
Жената, мойта, си лежи до мен...
А с другата принуден съм да свиквам!...
Е, няма как - ще карам с две жени,
щом обстоятелствата го изискват!...
Не ми вменявайте на мен вини!...
Отдавна член съм в клуб на моралиста!...