Заливат вълните
сивите камъни на брега.
Морето, морето -
голяма локва,
в която се влива моята тъга.
Сиви камъко, нежен
замълчи. Замълчи.
Моите тайни копнежи
запази. Запази.
В бялата пяна се раждаш,
обич моя,
Афродита от плът и от кръв.
Не мога да те видя -
ослепяха очите ми.
Времето ми залага
поредна стръв.
В небе от разкъсана коприна
пак вали. Пак вали.
По кухите празнини
на очите ми
танцуват мълнии -
не боли. Не боли.
С кожата си те усещам,
знам колко си смутен.
Страхуваш се
да ми кажеш нещо -
мрачен ден. Мрачен ден.