Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи...
Търсиш изход във моите обятия
и тревожна задаваш въпроси.
Днес ме питаш: "Дълбоките рани
във душата ми как ще изцериш?"
Благ мехлем още малко остана
и за тебе аз лек ще намеря!
Но надвият ли тъмните сили
двама с тебе ще бъдем на кръста...
Ти - измъчена, нежна и мила,
аз - с издраскани длани и пръсти...
А трънливия път към Голгота,
ще го видим обсипан със рози...
Обичта ще надвие в живота!
Другояче да бъде не може!...
Ще ти шепна с напукани устни,
че е временна тази раздяла!
Любовта ни не ще ни напусне -
толкоз чиста, красива и бяла!...