Сняг. И тъничка пътека -
само за един пъртина. Трябва някак със човека
срещу мен да се размина.
Правим крачка настрани -
даваме си път взаимно.
Между нас Човечността
по пътеката премина.
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.
Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.
RE: Снегът е за двама от Markoni55 на 09.02.2022 @ 09:31:13 (Профил | Изпрати бележка)
Толкова е просто! И трябва ли да сме в безизходност, за да проявим човещина? Инди, признавам че се бях настройка той да я вдигне на ръце и т.н.....с многото чие. И така е добре, ама както го анонсира ми хрумна така...
Да. А ако човечността еманира до първичен инстинкт, не би имало безизходност, или граници, но ...тази пътечка на мисълта току виж стигне до местността Утопия..:)
Заглавието може би се оказа малко подвеждащо, но някак първосигнално ми дойде. Просто, отивайки на работа, с някаква жена така си направихме път и стихчето само хукна по пътечката, но го обобщих в общочовешки смисъл. Но да, заглавието вкарва и друга, романтична идея явно.Което..не е лошо май..:)
Благодаря за прочита и отзива, Ванче! {}
]
RE: Снегът е за двама от Markoni55 на 11.02.2022 @ 09:09:44 (Профил | Изпрати бележка)
Кой на каквато вълна е! Това му е Велико на изкуството. Търпи многостранен прочит. И всеки път е различен, защото си на нова вълна...
]
RE: Снегът е за двама от mariq-desislava на 09.02.2022 @ 19:08:41 (Профил | Изпрати бележка)
Заглавието е величествено, а съдържанието е по следите на изгубената човечност.:)
Ох колко красиво го казваш.. юНи съвсем изгубена Човечността, но сякаш не обича широките пътища и тълпите, където също ни се иска да я срещаме. И ви е едно нафилософчено...
...малка, кривичка пътечка
за Човек и за Човечка,
водят си Човечноспта,
търсят път към Вечността.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 525
ХуЛитери: 5
Всичко: 530
Онлайн сега:
