автор: Albatros

... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси,
и моят телевизор да заспи – без чалги и без орди политици! –

денят ми да ухае на липи! – и птиците да нижат вързуници,
и слънчицето пак да напече подир дъжда – изперкал полегато,
и да прекърши щъркелът краче върху ръба на гнусното ни блато,
готов съм до смъртта си да мета! – света от скърби, болки и зараза.
Навеки да загърбя пропастта! – в която Бог България наказа.