Не исках гръмки и помпозни фрази,
две прости думи ми кажи.
Е, споменът за теб ме още пази,
но мрак смразява ме , тежи.
А време имах, тон желание,
от своето на теб дори бих дал,
да ме прегръщаш с жар , от растояние,
как дълго с тебе бих се смял.
Да ме ласкаеш с поглед реещ,
зов, признание,
да ме притискаш силно, да боли,
да ме целуваш с нежност, чар и омиление,
до сетен дъх да продължи.
Сега е късно, мина време,
душата ми тъжнее , хлад.
Летя самотен и в безвремие,
къде, какво, а бях ли млад?