Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 4
Всичко: 415

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлънчев вятър си
раздел: Поезия
автор: gabrielle

Мракът лепне върху всяко вдишване,
тежи похлупакът на дома,
и търся в тихите въздишки
на стените
изгубеното ти дихание.
Сърцето ми бие послушно,
остава в правото си русло –
дори когато се препъва
не заспива
и не умирам,
затрупана с безброй
сбогувания в рими.
Нощта засипва
вятъра, люлеещ
падащите уморени листи.
И утрото ще дойде пожълтяло –
потънало в мъгла,
без изгрев.
И капчици слана
ще са наболи клоните,
като едно напомняне за зима,
а после ще потичат като като дъжд.
Не искам:
сълзите на дъжда
да душат душата ми;
като кучета да душат следата на скръбта;
не искам страха да движи ръката ми;
не искам щрихите на ужаса и безнадеждност-та
да рисуват лицето ти,
нито живота ми без лицето ти;
не искам стряхата на бездвижните ми гърди
да бъде бариерата ти…
Ти трябва да летиш,
да се слееш със стихиите,
да бъдеш въздух
и вода
и огън
и земя,
да поникнеш в облаците
и да се превърнеш в буря,
да бъдеш светкавицата,
която разсича простора,
да бъдеш клокочеща река,
бушуващ океан
и дълбини,
които раждат флора…
Заслужи свободата си –
да заспиш под дъжда
на звездите…
да станеш полярно сияние
и да продължиш –
слънчев вятър си.
Заслужих ли свободата си –
да заспя под дъжда
на миглите си
и да се срещнем
в съня си?/


Публикувано от Administrator на 04.02.2022 @ 17:34:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   gabrielle

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
622 четения | оценка 5

показвания 59242
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Слънчев вятър си" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.