автор: Albatros

... дано не се изгубим някой ден – дечица две във свят на единаци,
и да си тръгнеш тихичко от мен по своите мечтани дестинации? –
където мен ме няма с векове – и – слава Богу! – няма да ме има,
душата ми без теб ще си снове, Скиталница в несръчната ми рима,
нима забрави? – в сетното такси със обич милнах твоите косици,

и се помолих – Господ да спаси надеждиците ми? – ята от птици,
тя, тази наша приказка без край, все някога ще свърши във Безкрая,
живяхме с теб помежду Ад и Рай, но друг живот дори не си мечтая! –
свободен съм! – във твоя нежен плен гори във мен Божественият огън.
Когато нявга тръгнеш си от мен, помахай ми с капелата за сбогом!