автор: Albatros

... когато мисълта ми заработи, макар че рядко случва се това,
реди ми се денят като по ноти във малката ми стая три на два,
писалище, перо и два-три листа, единият изписан с тих курсив,
щастлива е душата ми и чиста, и много искам дълго да съм жив,
развъзлил си кесийката със рими, на хората докрай да се раздам,

сред толкова човеци нелюдими додея ми да дишам – адски сам,
мечтая си! – със вятъра вечерник да насмета световните мъгли,
да попилея мраковете черни! – то, инак за какво ли сме дошли? –
каквото съм говорил и съм писал, повтарям го на стихче със курсив –
Човекът е Божественият смисъл! – и повод този свят да бъде жив.

31 януарий 2022 г.
гр. София, 8, 30 ч.