автор: ringo

И притъмня, смрачи се изведнъж,
светът изгуби цвят и очертания...
Внезапно се изсипа онзи дъжд,
изпратен свише като изпитание!

Не беше просто дъжд, порой валя!...
И страх, и кал стихията донесе.
В душите белези остави тя,
стените пък забремени със плесен...

А после - тишина, както преди...
Но още мрачен тегне небосводът.
Изчезнали са всичките звезди...
Урок ни дава майката-природа!...

Но всичко свърши!... И с последен гръм
си тръгва облакът дъждовен вече...
Със празен поглед гледаме навън -
животът сякаш се край нас оттече!...

Стените слънце пак ще изсуши,
и някак с тинята ще се преборим...
А плесента във нашите души?
За нея време е да поговорим!...