автор: pc_indi

Ровя с поглед във снега
за трошици топлинка.
Търся белег от зелено,
нещо дребно и нетленно,
нещо дишащо и живо,
ненапукано красиво,
с размразена същина
и наивна доброта;
недокоснато от горест,
нецелунато от болест,
нещо слънцеусвоимо,
от студа неуязвимо,
много силно неболящо,
ласкаво, душещадящо,
витаминче за душата
и пътечка за сълзата.
Песничка една премръзнала,
извисяващо се дръзнала:
"Усмихни се, потърпи!
И това ще се стопи...
Има слънце и кокичета,
и човеци за обичане.
Всяка грижа и тревога
сгрява в шепите си Бога.
Търсиш топло? Намери!
Ако няма, посади!"