автор: Snejen_bor

Годините убийствено тежат.
 Лекарства, диагнози се множат
  и следват дни, безсънни нощи
   все нещо стяга те, разяжда и те гложди,

че дните ти препускат с конски бяг
 и сиви са без блясък и без цвят,
  че време е да спреш до някой бряг,самотен,

до бистра и клокочеща рекица,
 в клоните на плачеща върбица
  нейде там, да пее волна птица
   за младост и за сбъднати мечти.

Ех, младостта тъй шеметно лети,
 незнаеща умора и предел,
  нехаеща за старостта без цел,
   ненужна и безцветна вехта дрипа,

обиждана безчуствено, да ,хлипа.
 О, младост, спри се, надникни ,
  в угасналите ,плачещи очи!
   Ще минат , дни, лета години , знам,

ще стигнеш , да, ще стигнеш свойта мяра и
 сигурно тогаз, едва тогаз, ,ще хванеш вяра ,
  че тежко е и много те боли
   за миналите тъй прекрасни дни.