автор: ringo

Понякога усещам, че те губя -
до мене уж си, а не знам къде си?
Внезапно се превръщаш сякаш в друга,
изчезва крехкото ми равновесие.

С тревога из догадки се провирам,
надничам из обраслите пътеки,
следа от теб обаче не намирам...
На мое място би изтръпнал всеки!

И лутам се из лабиринти сложни
из дебрите на часовете, дните...
Да те открия пак е невъзможно,
по-скоро биха секнали реките.

Да освежа душата в мене жадна
до извора на спомените спирам.
Навеждам се над струята му хладна
и...тебе - истинската - тук намирам!

Задъхан, жаден, луд и ненаситен,
на едри глътки почвам да те пия...
Къде си друг път няма да се питам -
ще дойда тук и пак ще те открия!...