автор: mariq-desislava

Помниш ли, казах ти -
ще дойде вятър
с момичешки коси,
ще се протегнат всички
каменни слънца
и, може би, ще съмне в теб.

За мен е късно вече -
два голи облака не правят небе.
Само причерняват от нежност.

От толкова преглътнати "обичам те"
направих пътека,
по която сам ще си тръгна.
Без друго отвътре съм мъртъв.