автор: ringo

Синее сводът като в първа пролет!
Градът изпълнен с множество от хора -
разхождат се и смеят се, говорят,
а слънцето сияе във простора!
В гъмжилото се вглеждам упорито,
опитвам сред лицата да те търся,
за теб кого ли мога да попитам?
И очилата през минута бърша.

Успях! Жена с чертите ти съзирам!
О, тя на тебе толкова прилича!
От взиране дори и свят ми се завива.
Да, ти си! При това към мене тичаш!

И ослепял, и оглушал за всичко,
през хорското море към тебе плувам,
към теб - във тоя свят за мен едничка,
към теб - брегът, във сънища сънуван!