автор: Albatros

... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора,

да бъдат хората добри,
и глад, и болести да няма,
като се видя със пари,
да взема зимен шал на мама,

на тъжното край мен дете
да купя сладолед на клечка,
и Бог – по пътя към стоте,
да тегли моята пътечка! –

чашле мавруд – или мерло,
да пийна с моите авери,
светът не е прогнил от зло! –
поне в душата на Валери,

врабче! – да пейна "Чик-чирик! –
в писателската своя ниша.
Да е Божествен всеки миг,
във който с тиха обич дишам.