автор: YOTOVAVA

В дома си нямам телевизор –
потриса ме от жълти новини.
До портата ми пътят слиза,
да пием чай – при мене се отбий.

Ще ти предложа и бисквити,
(Запазих ги – за специален гост!)
Ще гледаме как планините
извиват гръб – към небесата мост,

към светове на мъдри херувими –
зад облаците захарен памук,
там пишат с обич благите си рими
и никой с другия не е напук,

и – стелнали се над тревите меки,
ефирни като ангелски перца,
се реят мислите ни надалеко,
окъпани от пролетни слънца,

и бялото съвсем не е фалшиво –
защото не е прано с Ариел,
и простичкото е така красиво –
досущ като в картина на Вермер.

В епохата на Водолея влизам –
нахлува през прозорчето светът –
наивен, непринуден и без виза.
Мини край мене, ако ти е път.