автор: Albatros

... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати,
а пък ние – по Трети петли,
молим Господа сън да ни прати
и да спре този свят да боли! –
да не бърка в кесийката мама
със последното левче за хляб,
и да мрем в тая тъпа измама,
че светът е един гнусен НАП,
нас ни вързаха толкова здраво,
че не виждам пред себе си път.
Знаят всички суденти по право! –
лакомията свършва със съд.
И събирам за изгрева сили.
Гълтам своите сетни сълзи.

Слез в България, Господи мили?
И Родината моя пазѝ!