Стоиш на върха на планината
и снегът чертае твоят път след теб
лек ветрец премръзнал носи и дъхът
студът смразява ти кръвта
но ти стоиш и гледаш в празнината
някъде си вперил погледа си
и мечтаеш за връхове непокорени
за мигове със никой несподелени
за миговете в които си мечтал да бъдеш там
със планината да останеш сам