автор: felisia

Да знаеше само колко ме вдъхновява липсата ти.
Как да не пиша, когато очите ти са далече от моите
и само така си припомням дълбочината на погледа ти.
Пред мен оживява всеки нюанс на ирисите ти
веднъж, като дълбоки и мътни води,
когато си мрачен и тъжен или гневен на целия свят.
Веднъж, като бистро зелено на девствени ручеи,
където не са се потапяли даже и капчици дъжд.
Как да не пиша, когато не мога да дишам
и сякаш това е единствена глътка живот
и моето право да изливам всички лумнали чувства.
И как да не пиша, когато това е моят шанс да остана с ума си
да не лудна от страст, като запалена нива през юли.
Искам да те създавам тук и сега, за да те имам,
да те прочитам написан, за да мога да те усетя
да те виждам в боите преди да набагря платното
да те чувам във музиката, която ти ми измисляш.
И как да не пиша, когато присъстваш във друга реалност
и искам да пресъздам аромата ти и да си представя как стъпваш,
като котка по калдаръмените сокаци,
как топлиш ръцете си в джоба
и как си приглаждаш косите, когато се видиш във витрините.
И как да не пиша, когато затворя очи и си представя онази усмивка
срамежлива и нежна, сякаш съм първата обич,
сякаш жените преди никога не ги е имало
и са първи моите гърди в които очите ти плуват.
И как да не пиша за теб, когато искам да забързам времето
до момента, когато ще е възможно да те погледна наистина
и по сетивата ми изтънели се разплискаш, докато се разлистя.
С тези омайващи пръсти - пръсти на огнен вълшебник
как през косите ми се процеждат, как спират на устните
и несъществуващи думи пишат с връхчета нежни.
Нови думи с много ясно значение, които другите не разбират.
Как да не пиша за тебе, когато сърцето ми спира.
И това между нас, е като ластик обтегнато
и болката ще остане във този, който не изоставя надеждата.
Как да не пиша, когато само така си в ръцете ми
как да не пиша, когато лицето ми търси лицето ти.
И как да не пиша изобщо, когато само така ти признавам,
че когато погледна устата ти на часа ожаднявам.
И как да не пиша, когато си толкова надалече
чак в тъмната страна на луната
и същевременно вътре в сърцето.