автор: Elling

В паноптикума на оживелите
и твърде неповратливи минали времена
е все така влажно, безфоново
и преобладаващо сталактоново,
като ерекция на homo erectus.
Цитаделно неизтриваеми
са коловозите, които водят до трона ти,
а аз потънал в ранноутринна невнятност
обсесивно не позволявам на стъпките си
никакво отклонение от теизма на твоя лик.
Стичат се старите изумрудени вадички,
на нещо, което някои наричат очна течност,
а свитите щъркели, знаещи бъдещия жребий
блъскат неистово по сърцето ми
и клюновете им пришиват името ти
отново и отново, и отново...