Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 4
Всичко: 451

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: rajsun
:: Cyriana

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБели стихове за нажежени нощи!
раздел: Други ...
автор: felisia

Мечтая да метна един сак в колата
още преди да е съмнало.
Да карам с часове срещу изгрева.
Да слушам музика силно.
Да си тананикам мелодията,
която още няма име,
но както и да се казва ще бъде
моя любима за вечност,
че даже и повече...
Да бъде в средата на септември,
защото всички сме луди през август.
Някак е лесно в жарката ласка на лятото
да подивееш и тръгнеш нанякъде,
но през септември смелост се иска,
меланхолията чука на портите
и вече не е горещо,
но е достатъчно топло,
за да се изчервя,
когато паркирам пред вас.
Да седна на тротоара
с две кафета в ръка.
Във хартиени чашки,
без лукс и преструвки,
без да снимам момента.
С малка черна ролкля
впита в мен и лъстива,
неподходяща за ранен следобед,
която искам да сваля,
която си представям как пада
във нозете ми плахо.
Ще протегна нозе към асфалта.
Ще ги кръстосам кокетно,
ще се опитам да скрия
синините от острите ръбове
на мебели, в които съм се блъскала
докато бързам да приготвя багажа си
преди да съм се отказала да тръгна.
Ще ти напиша смс че съм там.
Ще те чакам.
Ще се смутиш.
Ще изпаднеш в паника.
Ще чуваш натрапчиво пулса си.
Ще оправиш нервно косата си.
Ще изтриеш невидима прашинка от миглите.
Ще се окопитиш и ще излезеш при мен.
Ще седнеш тихо.
Бедрото ти ще се облегне на моето.
Добре знаеш, че няма нужда от думи.
Ще се гледаме само в очите.
Там има всичко.
В тях виждам как
вече танцуваш със мене
отпуснал ръка на талията ми
очите ти парят в деколтето ми
в очите ми виждаш себе си
толкова хубав се виждаш
толкова съм мечтала за тебе
толкова сме мълчали за чувствата
то няма нужда от приказки
никога не ми се наложи да ти разказвам
колко е било пустинно
когато теб те е нямало
никога нищо не си ми признавал
ала аз всичко разбирам,
когато някой ни гледа отстрани
ще ни помисли за неми,
а толкова много си казваме
с тези дълбоки погледи,
с тези изпиващи ириси
и разширени зеници,
като на влюбени котки
по покривите през август.
Родени сме във времената на геймъри.
Играем игри по отделно,
играм си игрички един на друг.
Понякога ставаме хейтъри
от острите завои на болката,
за която мълчим пред хората,
но ни е белязала истински.
Само любовта е лекарство.
Само тя трие грешки безпаметно.
Само тя дава глътка надежда,
пък дори да е жива два часа,
а след тях да се превърне във спомен
хайде, дай ми ръката си.
Искам я!
Колко пъти съм я целувала мислено,
колко пъти благославях ръцете ти
затова, че лекуват душата ми
със вълшебните звуци от струните,
сякаш са фините коси на Селена
които от луната се спускат,
като сребърни паяжини
и покриват с воал голотата ми.
Дай ми тези ръце...
Изморена съм.
Да отпусна на тях раменете си
и гърдите си - пълнолуния,
да заспя за петнайсет минутки
после бавно да дойда на себе си,
ей така да сме седнали двамата
на бордюра пред твоята къща,
да е мръкнало вече в града
да си тръгна,
но ти да не пускаш
моите мънички женски ръце
с маникюр във безумно червено
да станем,
да ме поведеш към дома си,
та ако ще да избухне вселената.


Публикувано от Administrator на 07.01.2022 @ 14:37:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   felisia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.01.2022 год. / 16:51:32 часа

добави твой текст
"Бели стихове за нажежени нощи!" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бели стихове за нажежени нощи!
от malovo3 на 08.01.2022 @ 21:56:14
(Профил | Изпрати бележка)
Е, много е добро! Поздрави!


Re: Бели стихове за нажежени нощи!
от Albatros (valerist@abv.bg) на 07.01.2022 @ 15:42:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Поезия – вихър!
Не всеки я може.
Алби


Re: Бели стихове за нажежени нощи!
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 07.01.2022 @ 15:03:30
(Профил | Изпрати бележка)
Чудно, просто чудно! Нажежена жена, вселяваща се в теб, докато на заден и забавен фон вселената избухва. На кой му трябва нещо повече?