автор: rajsun

Светът, от дъжд окъпан, свети,
до хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.

А търси някъде пролука,
пътека с излаз на небе.
Самичък ме оставя тука –
дървета, кален път, поле...

Далеко – стълбове и къщи.
Тук нещо свърши.

Но там, зад хълма, продължава,
аз знам какво е там, отвъд:
една несретница държава,
един забравен селски път.