автор: Elling

Мракът ми е море,
в което мислите ми,
като тежки гемии
чертаят с пурпурната си болка
дългите нощни часове.

Дори заклинанията на петлите
са трогателно безполезни,
въпреки пронизителността си.

Мракът ми е самота
и мие неуморно грапавините
на нетърпеливото ми сърце,
втренчено в хоризонта
на мистичното ти въздигане.

Сърцето, което не вярваше,
че щастието може да се отлага
за някое си друго утре...