автор: Elling

Седни до мен. Отпий от чая с беладона.
И моля те - назад дори недей поглежда,
че във отлитналите дни се спотаява
една, от болките ни пиеща Горгона,
която чувствата и нашите надежди
без колебание и милост вкаменява.

Седни до мен. То, миналото е изпято.
Дали е възхвалявано или оплюто -
отдавна всичко е без ясен смисъл.
Подобно на безкрайно в краткостта си лято,
премигнало край нас невидимо, нечуто,
което зъл магьосник на ужас е орисал.

Седни до мен. И просто помълчи.
Да те погаля позволи ми по косите,
и нека изгоря в проклетия пожар.
А после да сведа обжарени очи,
разбрали колко болка има във мечтите,
събудили отново оня спомен стар.

Седни до мен. Нощта ни е последна.
Да се погледнем и да продължим,
че участта известна е на всеки -
за тебе слънчев път, за мене гола бездна,
без нищичко един на други да дължим,
така било е и така ще е навеки.

Седни до мен. Не бързай, още малко остани.
Сега си тук, след толкова безброй еони
и чувам ноти на божествена хармония.
Но всъщност тръгвай, през сърцето ми мини,
във прах го превърни и нека да се рони,
докато мракът ме прегръща във агония...