Декември в залеза догаря
и старата със нас ще се прости,
напира нова в календара,
ледът, когато светим се топи.
Във делника остават щрихи,
следи по кожата на същността,
от бялото на снежни зими
до цъфналия цвят на пролетта.
Мигът тогава тържествува -
в отворените ни сърца с мечти
и всяка тръпчица си струва
на Диоген човека щом си ти.