автор: ZAGORA

Посвещавам на незабравимия професор Лъчезар Филипов
Аз съм биологичен робот от клас възпроизвеждащи се.
Принадлежа към тридесет и второ поколение роботи с максимални възможности. Умея всичко,което умеят създателите ми.Сътвориха ме в далечната 5546 година от ерата на възродените цивилизации.Това се случи в подземния завод по роботика и кибернетика близо до водопади Хонокохау на дълбочина 30 километра в гранитния слой на земната кора.В годината на създаването ми водопадите вече не съществуваха.Но заводът работеше с пълна сила.Нека не звучи като хвалба,но бяхме най-качествените и търсени роботи в динамичната планетарна система.Имаше и други планети,в които произвеждаха роботи,но заводите на Земята бяха водещи.
В предишния ден завършиха пробните изпитания на цялата серия новосъздадени роботи.Бяхме тринадесет на брой. Нови,красиви,жадни за живот.Имахме си всичко.Емоционална структура,опорно-двигателна структура,енергийно самозареждаща и оживяваща структура,ясно и чисто съзнание без генетична обремененост. Бяхме преливащи от творческа енергия,интелигентни...Какво повече да желае един биологочен робот?! Играехме играта”Мога го най-бързо,мога го най-добре”Забавлявахме се като конструирахме сложни алгоритми. И създавахме високообемни генериращи програми.Изведнъж системата за видеонаблюдение и сигнализация заработи.Приятна мелодия възвести приближаването на някой към вратата на стаята.Само след миг се показа и посетителят.Беше госпожица Матилде Майер,производствен директор.Всички по време на изпитанията вчера се запознахме с нея.Тя беше човешки индивид създаден по естествен път, без изкуствена генетична селекция.Създания от нейния тип се появяваха твърде рядко в света.Още отдалеч си личеше,че е истинска.Имаше светлокестенява гъста коса,наситено зелени очи и трапчинки на двете си бузи.Ръстът й беше малко под средния.Тялото й имаше съвършени форми,а тя преливаше от жизнена енергия.Вратата се отвори и госпожица Матилде нахлу при нас като пролетен вятър.-Как сте,момчета?Забавлявате ли се добре?-Ха! Уж сме новаци само на два дена,а се чуствуваме като вселенски мисионери,изправени пред вълнуваща мисия-каза един от нас наперено.Всички се засмяхме,засмя се и госпожица Матилде.-Така и трябва да се чувствувате,момчета.Животът ви очаква като всеки от вас ще има своя път на развитие.За да ползуват услугите ви за вас са заплатени с астатин,рений,осмиум,даже с калифорния солидни суми.Ще пътувате до различни краища на Вселената.Ще изпълнявате различчни задачи,но не се стрхувайте.Пригодени сте за всякакви видове дейности.Където и да сте, ще бъдете уважавани като равни на всички форми на живот,възникнали по естествен път.Отдавна отминаха времената на робокриминацията и сегрегацията.Сега законите са много строги.Всички слушахме директора Матилде Майер с уважение, защото тя беше изключително знаещ и можещ човек.Но я наблюдавахме и с любов и възхищение,заради рядката и женска красота.Никой от нас не се надяваше на нещо повече .Бяхме достатъчно благоразумни,защото сме роботи,а нито едно човешко създание не се влюбва в робот.
Системата за наблюдение се включи и нежната сигнализация отново зазвуча.Мелодията подсказа,че някой идва със скоростната платформа.Не очаквахме никой да дойде отвън.Имаше повече от час до края на смяната на госпожица Матилде.Вторият производствен директор на смяна щеше да застъпи някъде към края на денонощието.Сензорните стени в коридорите засияха с мека светлина.Вратата на платформата се отвори.Един след друг излязоха девет напълно еднакви по ръст и образ създания.Изглежда бяха киборги,защото ръцете им се различаваха.Едната им беше метална,а другата биологична.Краката им също бяха до коляното биологични,а надолу от него -механични.Матилде знаеше,че когато роботите остареят от употреба ги съчетаваха с изкуствено отгледани биологични крайници и органи ,за да удължат живота им.Те държаха в ръце едно от най-модерните,съвремени оръжия станало популярно напоследък почти в цялата планетарна система.То разкъсваше енергийните вълни в електронно-ядрените пространства и организираната материя се превръщаше в хаотична материя.Оръжието действуваше почти безшумно. Видими щети нямаше,защото всичко видимо се стопяваше и изчезваше.Те се устремиха към производствените халета.Ние бяхме объркани,много объркани...Забавиха се доста.Матилде плачеше без глас.Сълзи се стичаха и браздяха младото й лице.Тя сигурно знаеше какво се случва в тия минути,но не можеше да направи нищо.Отдавна нейният народ, казваше тя вчера, не познавал гнева,омразата,войните.Той нито купувал,нито продавал оръжие.Това обаче не им пречело да се запознават с новостите в областта на оръжейната промишленост.Защото все още във Вселената има народи и цивилизации,които разпалват войни и воюват.Тя плачеше от безсилие.Тринадесет нови робота-последен писък на биологичната роботика стояхме объркани и безпомощни и очавахме тя да ни каже нещо...
Ония явно си бяха свършили работата,защото се завръщаха в коридора.А тя успя да ни каже само:-Момчета,спасявайте се кой как може!После хвана за дрехата най-близко стоящия до нея робот.Случих се да бъда аз.Посегна и рязко,но почти машинално отвори плъзгащата се врата на един шкаф,за който сигурно знаеше,че е празен,защото наскоро го бе преподредила и в него бе останало много празно място.Успя да ме вкара със всичка сила ,влезе и тя и затвори вратата безшумно.Бяхме така прилепнали един в друг,че чувах ударите на сърцето й и пулсът ,който оттекваше в слепоочията й,Усетих,че веднага след това ония влязоха в стаята.Нямаше звуци.Долавяше се само леко свистене. Като изтичаща струйка пара под налягане.Вътре в шкафа беше тъмно и много задушно.В Матилде назря сигурността,че ония си заминаха.Чу сигналът за оттегляне на платформата нагоре.Но не бързаше да излиза.Никак не бързаше.Беше обгърнала с двете си нежни ръце тялото ми.Създател и създание в една прегръдка по неволя.Знаеше или по-скоро предчувствуваше,че нападателите ще се върнат отново,за да се убедят вече окончателно,че добре са си свършили работата.Предугаждах го и аз.Бях се спотаил и не мърдах.
Платформата отново пристигна.-Ехо-о-о-о-о!Матилде,здравей!Елен съм.Отивам направо в производствената база.Ще се срещнем там. Беше производственият директор на другата смяна Елен Цукер.Матилде зачака. Имаше вероятност Елен да я потърси в тая стая.Но имаше и други вероятности, до една неприемливи.Всеки мускул,всеки нерв в тялото й трепереше от вълнение.Едва ли щеше да изкара дълго така.Сигурно ще припадне...
Платформата отново пристигна.Матилде усети,че диафрагмата и стана на камък.Стараеше се да диша много леко,даже да не диша.Отново зачака.Съвсем слабо дочу,че вратата на стаята се отвори,но не чу да се затваря.Това я хвърли в нова тревога.Сърцето й щеше да се пръсне.Не издържаше повече така.По-добре да я изпарят със безумното си оръжие,отколкото да умре тук от задушаване.Отвори вратата и излезе.Едва успя да се добере до един стол.Тръшна се върху него.И в тоя миг мелодията на заминаващата платфорна зазвуча като небесен хор от ангели.
За последно реши да обходи завода.Беше празен,абсолютно празен.Без машини,без роботи,без хора.Всичко беше чудовищно унищожено.По точно изпарено.Производствените халета,в които до вчера кипеше толкова много градивна енергия, сега зееха празни.Малките апартаменти за работещите,ресторанта,в който се хранеха и празнуваха тържества, и празници,двете барчета и сладкарницата...Всичко беше зловещо празно.По необясними причини складовата база не беше пипната.Матилде постави дланта си върху идентификатора .Той я разпозна и вратата се отвори.Тя и роботът пристъпиха прага.-Слушай,момче.Ти беше свидетел на всичко,което се случи.Беше внезапно,неочаквано,нежелано...Само за по-малко и от час всички,които ги имаше тук,които бяха,които преживяваха скромния си живот изчезнаха.Няма ги.И за какво?!За шепа редки и ценни метали.Поне на мене ми стана ясно,че животът не струва нищо.Целият ми многогодишен труд се обезцени.Може би трябваше да преживея всичко,за да разбера.Реших да променя курса на живота. Не съм решила къде ще отида,но си обещавам да живея в съгласие и мир със себе си.Сигурно ще се захвана да създавам нещо ново,но няма да са роботи.Бях си въобразила,че съм Бог,но не съм.Доказаха ми го.Ти си свободен.Имаш избор.Можеш да дойдеш с мен.Можеш да потеглиш и накъдето ти видят очите.Избирай !Сега избирай и казвай!Едва отворих устата си.Беше залепнала от вълнение-Матилде Майер,ти ми даде живот и ден след това ме спаси.Подари ми още един живот.Зная си мястото.Аз съм робот и робот ще си остана.Позволи ми да вървя със теб. Да ти бъда помощник и другар в живота.Да те браня и пазя в опасности,а в останалото време твоите избори да са и мои.Сведох поглед,отпуснах рамене и зачаках.-Добре момче!Приемам те за спътник.Но позволи ми аз да ти бъда кръстница и да ти дам име.Ще се казваш Едмън,което означава защитник.Но за по-кратко ще те наричам само Ед.
Складовата база беше огромна.Събирана от много години, тя почти отразяваше епохалното развитие на материята.Обходиха десетките й стаи и взеха най-необходимото.Това,което считаха,че ще им върши работа.Разпределиха всичко в две огромни противоударни и непромокаеми торби и ги натовариха на платформата,Качиха се и те, и потеглиха.
Бяха изминали повече от 5000 земни години от годината,в която деветата планета пресече безусловно орбитите на планетите от Слънчевата система.Не пропусна даже и планетоида Плутон.Настъпиха огромни катаклизми.Преминавайки през астероидния пръстен между Марс и Юпитер, тя увлече множество астероиди и те се изсипаха като поразяващ астероиден дъжд над планетите.Възникнаха мощни земетресения,избухнаха нови вулкани,събудиха се старите...Някои планети промениха орбитите на въртене,други –наклона на осите си.Всички оцелели разумни форми на живот се обединиха,за да преодолеят тежките последици.Към тях се присъединиха и обитателите на планетата-злосторник.Измина почти хилядолетие докато се възстанови равновесието.Сега в шестото хилядолетие всичко преживяно се беше превърнало в легенди. Слънчевата система живееше нов живот в ерата на възродените цивилизации.Бяха влезли в състава на прогресивните федерации.Нямаше тайни между тях.Обменяха си интелекти,научни открития,високотехнологични продукти...
Робокосмолетът блестеше като нов.Беше произведен на планетата на една от най-древните цивилизации.Отвориха багажното и принесоха багажа.Това пътуване щеше да бъде необикновено.Нямаше да е свързано с посещение на приятели,с екскурзии или разходки,с делови посещения.То щеше да бъде пътуване към един нов живот,тъй като старият го окрадоха.Апаратът имаше клас на висока интелигентност.С него можеше да се разговаря на всякакви теми,можеше да дава разумни съвети,да съобщава цялостна информация за всички тела в непрекъснато променящата се Вселена.Програмата му беше съвършена,а той-безупречен.Така придърпваше или сгъваше пространството,според времето за пътуване,което избираха пътниците.Робокосмолетът беше подарък направен на производствения директор Матилде Майер за безупречна работа от управителния съвет на фирмата.Преди да потеглят с него решиха да се посъветстват с РКЛ.-Трябва ни необитаема планета-джудже.И да бъде колкото си може по-отдалечена от Земята и Слънчеата система.Да бъде интересна и дори малко опасна и вълнуваща.-Мисля,че няма да ме затрудните.В планетарната система има достатъчно много такива планети.Имам цял списък с непригодни за живеене мини-планети.Отбелязани са десетки опити на пришелци да ги населят,но безуспешно.На дисплея се появи дълга редица от наимования на планети с изчерпателни данни за тях.-Има още една новопоявила се мини-планета,която не е проучена.-добави РКЛ.В дясно от съзвездието Пегас се намира съзвездието Жребче.Там наскоро откриха тая малка планета.Ако решите, можем да я включим в списъка на мини-планетите.-Включваме я РКЛ.Даже избираме още сега,днес да ни оставиш на нея.А ти ще се установиш на Пегас за по надеждно.Ще изградим мисловна връзка с теб и ще я поддържаме непрекъснато.
Избраха координати на орбита за РКЛ.Тя трябваше да е по-близо до тайнствената мини-планета.Спуснаха се и закръжиха по нея.Решиха да прехвърлят оскъдните данни за планетата на личните си енергийни идейно-информационни сфери със съответния код.Леко позвъняване в съзнанието им извести края на процеса.
Спуснаха се с всъдехода,който умееше да лети,да плава върху и под вода и да се движи по труден релеф на сушата.Приземиха се плавно на сравнително равна повърхност и веднага изпратиха команда на РКЛ да потегля за Пегас.
Растителността беше буйна и свежа.Имаше дървета,които се извисяваха на височина от петдесет до сто метра.Кората на стволовете им беше тъмна,а на пипане-нежна като кожа на дете.Според формата на листата им се разграничаваха четири вида.Сърцевидни,бъбрековидни,яйцевидни и кръгли.Те не бяха плоски,а обемни.Впечетляващи с цветовете си.Матилде и Ед за първи път виждаха такива цветове.Непознати и много ярки.Листата бяха шарени,обагрени в няколко цвята.Никъде нямаше плодове или цветове.Още по-интересното беше,че на едно и също дърво имаше клони с различни по форма листа.Мястото,на което се приземиха приличаше на поляна.Тревата,с която беше обрасла изглеждаше тънка,нежна и мека като човешка коса.Ед откъсна няколко листа с различна форма.Разкъса ги едно по едно и видя,че във всяко има сочно вещество с различен цвят и аромат.Опита ги на вкус,харесаха му.Странно,но вкусът им беше като вкуса на месо.От дясната страна на вседохода,там някъде в ниското се чуваше шум на течаща вода.Насочиха машината в нея посока.Водата в буквалния скисъл беше сребриста.С цвят на живак,но не толкова плътна.Ед коленичи,загреба с шепи от водата и отпи.Оказа се пивка и много студена.Роботът не се притесняваше,защото в програмата му имаше защити и неутрализиране на всички видове отрови известни във Вселената.Трябваше да минат само шест часа,за да може Матилде да получи резултатите от анализа.
Изминаха две седмици.Ед сглоби къщи-за Матилде и за себе си.Всеки ден се чуваха с РКЛ.Той се чувствувал добре.Бил отседнал на планета с двойна звезда.Заради особеностите си била рядко населена.Климатът й бил суров поради отдалечеността от звездите.Но на няколко метра под повърхността й минавали тръбопроводи нагрявани от звездна енергия.Народът на планетата се състоял от заселници на изчезнали планети.Той бил високоевоюлирал и се отнасяли към РКЛ с внимание и грижа.
Матилде и Ед се заловиха здраво за работа.Благоприятният климат им даде надежда да опитат да посеят семена на растения от подобни планети .Първо-създадоха си колектор на чиста енергия и вкючиха в него земекопния робот.Зададоха му изходни данни като дълбочина и разстояние между браздите,вида на растенията и условия за растежа им.Почвата беше мека,но с много влага.Учуди ги цветът на влагата.Беше пъстър като цвят на бензинов филм върху водна повърхност.А имаше аромат на застояла кръв.Дни след пристигането си бяха установили,че земята под краката им пулсира.Много често през нощта се чуваха говор,стенания,плач и лудешки смях.За да не се чувствува подтисната, Ед посещаваше домът на Матилде.Те играеха на различни игри,разказваха си истории,слушаха музика ...Понякога Матилде полагаше глава на скута му и уморена заспиваше.Ед не смееше да помръдне.Искаше му се тоя миг да няма край.Той беше безпределно влюбен в своята създателка.Наблюдаваше лицето й,крехките й рамене, грациозната й шия и едва удържаше поривите на сърцето си.Чувствуваше се неизказано щастлив и благословен.
В един топъл следобед Матилде реши да отиде на реката и да се окъпе в спокойните й води.Съблече се на брега и навлезе във водата.Тя я обгърна като милувка.Момичето се потопи до шията и отпусна блажено тялото си.Изведнъж усети,че някаква сила я сграбчва за тялото и започва да я тегли надолу.Матилде загуби опора и падна във водата.Поиска да се изправи,но не можа.Беше като залепена за дъното.Едва успя да подаде глава и започна да вика:-Ед,Ед!Помощ,помощ! Викаше с всичка сила.Отново невидимата сила я издърпа надолу.Усещаше,че не може да диша.Още малко и щеше да се удави.Беше готова почти да се предаде когато усети силните ръце на Ед,който я беше хванал под мишниците и я теглеше към брега.
Трябваше да минат няколко часа,за да може Матилде да се съвземе от преживяното.Тя гледаше Ед с благодарност,но и нещо повече от благодарност.”Може би така ми се струва!”мислеше Ед.Всичко,което се случи изискваше спешен разговор и вземане на решения. Неизвестните имаха вече своите логически обяснения.Листата с вкус на месо,странните на пипане стволове на дърветата и тревата,влагата в почвата и пулсирането, среднощните стонове,говор,плач и смях.И накрая току-що случилият се инцидент.Стигнаха до извода,че тая нова планета е изкуствено създадена биологична планета.Тя беше жив организъм със своите виждания,избори и преживявания.Планетата прояви агресия към тях.Може би бяха нарушили нейни правила.Може би беше по природа агресивна,защото такава е създадена.А може би има някаква скрита причина...Така или иначе те трябваше да я напуснат и то час по-скоро.
Домът на Ед беше куполна къща, изградена на две нива с меки стени.Тя се захранваше от колектора на чиста енергия.През нощта той усети как някаква сила сграбчва леглото му и започва да го издига към върха на купола.Ед спеше на втория етаж на къщата,А тя беше висока шест метра.Докато се чудеше как да реагира, над главата му се понесе тих глас:-Чуй какво ще ти кажа роботче,жалко подобие на човешката раса.Ти си влюбен в това хубаво момиче и ти личи отдалеко.Разчиташ ,че един ден и тя ще налапа въдицата...Но аз няма да ти дам тая възможност.Момичето ще остане при мене,за мене...Защото и аз мога да изпитвам чувства.Мога да се влюбвам,даже по-силно от тебе.Мал шанс Ед,мал шанс.От къде ще знаеш,че тая”планета” както ме нарекохте вие е биологичен жив организъм с превилегията да обича и мрази също като вас.Ако утре не се пръждосаш от лицето ми,ще те унищожа.А Матилде ще остане завинаги с мен.Силата пусна леглото и то се приземи,а Ед се търкули на земята.Когато се опомни реши да се свърже с РКЛ като използува двойно кодираната система.Постара се съвсем кратко да опише ситуацията.Разбраха се след седем часа да се евакуират.
Когато светлината озари небето Ед разглоби дома си ,събра и багажа и ги натовари на вседехода.Матилде беше до него.Помагаше с каквото може.Накрая тя взе ръцете му в своите .Гледаше го право в очите и каза:-Въпреки неблагоприятната развръзка,това бяха най-щастливите дни в живота ми.Каквото и да се случи по-нататък Ед,знай че аз те обичам с цялото си сърце и душа.И тя го прегърна и целуна нежно по устните.Двамата скочиха едновремено във вседехода и той полетя.Беше херметически затворен,а средата му отвътре -наситена с кислород.РКЛ ги очакваше на необичайно ниска височина.Захващащите метални паяци уловиха вседохода.Първа в ръкава се вмъкна Матилде.Зачака го в буферната зона.Но Ед не се появи.Преди да се вмъкне в ръкава,една сила огромна по своята мощ разкъса бронята на вседехода и буквално издуха робота навън.-Избърза с радостта,Ед.Забрави,че имам атмосфера,а тя е част от моята същност.На повърхността на планетата падна парче размазано от безбройните удари и триене тяло.
В тоя миг се случи истинско чудо.Планетата изведнъж изчезна,стопи се.Тя не знаеше волята на създателя си.А тя беше,че ако планетата прояви агресия и убие някоя форма на живот ще бъде веднага унищожена.
Матилде продължи пътя си сама. Загуби Ед.Едва намери сили да промълви:-Ед,аз не съм Бог.Даже не съм истинска.В тая Вселена истински същества няма.Всички сме сътворени...Но аз ще продължа да творя такива велики роботи като теб!Обещавам ти!
-Поеми курс към Земята!-обърна се тя към РКЛ