Преди шестнайсет години на бедрото ми се образува гнойна пъпка.
Отначало се престорих, че не я виждам. Пъпката се уголеми. После си внуших, че я приемам. Пъпката отново нарастна. Отново реших, че я няма. Пъпката прерастна в цирей. Най-накрая събрах смелост и я стиснах малко. Уплаших се от това, което излезе. Престорих се, че нищо не се е случило. Циреят стана бучка. Вече нямаше как да извърна поглед, защото не можех да ходя. Започнах всеки ден да стискам по малко. Колкото освобождавах при стискането, на следващата сутрин се наливаше двойно. За шестнайсет години целият се превърнах в гнойна пъпка. Днес намерих смелост и се погледнах в огледалото. Признах си, че съм гнойна пъпка. Натиснах. Всеки миг излизаше нещо по-ужасно от предишния. Не спрях. Накрая се пръсна и корена. Усетих облекчение. Не случайно казват, че на Коледа се случват чудеса.