автор: Albatros

... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан,
не е ли по-добре? – да си изчезна, преминал като вихърче сред тях,

душата става все по-безполезна във Времена на алчност и на страх,
не кълцах от отровните зокуми – и с тях не месих своя мъчен стих,
нахраних ли ви с черен хляб от думи, с вода от ручей ли ви напоих? –
с най-светлите предчувствия за Рая, щастлив ще си отида някой ден.
Аз – Homo Ludens, в думите играя! – с длетата на безмълвния Роден.