автор: pastirka

В студено утро се родило,
в Лапландия, а не при нас,
еленче пъргаво и мило,
но с нос червен и с тъжен глас.
Нослето светело различно,
като око на светофар.
- За мен си смешно и комично! -
присмял му се елен по-стар.
След него смели се и други
елени в коледния впряг.
На Дядо Коледа съпругата
нахранила ги всички пак.
Не им се скарала жената,
приготвила ги тя за път,
а елфи пълнили шейната
с подаръци и този път.
- Ти с гребен среса ли брадата?
Костюмът ти е отеснял! -
го смъмрила през смях жената
и рекла. - Пак си напълнял!
- Не бива друго да обличам,
вземи да ми го разшириш!
Децата чакат ме. Различен
не трябва да съм. Ще простиш!
Костюмът бързо бил преправен,
но паднала мъгла навън.
С елени тръпнещи, забавен
бил впрягът, вързан вън за пън.
Мъглата ставала по-гъста,
над сняг до кръста навалял.
- Не мога да си видя пръста,
а път пред мен как бих видял?
Тревожен бил. Ала тогава
съзрял червена светлина.
Като прожектор осветявал
носът, родил се в ранина.
За Дядо Коледа подарък
оказал се той в този ден.
- Ще водиш впряга с твоя ярък
и светещ нос, елен Виксен!
Старика чули Дашър, Денсър,
Комета, Блитцен, Купидон,
Рудолф и Донър с брат му Пренсър.
Разбрали: Заповед-закон!
Еленчето новородено
със странния и светещ нос
почувствало, че отредено
водач да бъде, без въпрос
застанало отпред на впряга,
в мъглата път да освети.
Така най-малкият надбягал
дори и вятъра. С мечти
деца очакват в домовете,
щом слушали са, своя дар.
При теб ще дойде утре. Спете!
А щом запее коледар,
изтичай весел под елхата,
подаръка си намери!
Добрите елфчета торбата
година пълнеха с игри.

17.12.2021