автор: Albatros

... къде са летните Жени с ефирните си минижупи? –
на плажа тръшкат се вълни, по-тежки от съветски групи,
мелтемът в сухия камъш свисти през криви окарини
и злият декемврийски дъжд се кани да вали с години,
през парка прегладняло псе след мене доверчиво линка,

един клошар на сантасе обра ме сръчно – до стотинка,
сега не чиним пукнат лев със томчето ми кръшни рими,
и – леко трезвен, на верев! – нахълтвам в идещите зими,
помежду сбогом и здравей спрях даже в утрото да вярвам –
бях мъж на варненския кей, отрил с ръкав сълза за Варна.