автор: Albatros

... останах нейде в миналия век – и точно във това ми е финесът,
сега съм вече много стар човек, забравил съм си името, адреса,
какъв съм бил, с кого живях, защо, и докога ли тук ще се извъртам –
не помня – и от възрастта е то! – дали е вторник, или е четвъртък,
къде отивам, връщам ли се? – сън и спомен са ми дните отлетели,

със трън да влача, да вършея с трън, насмитам само рими на къдели,
дори спрях книги вече да чета, защото в тях едно и също пише –
човек, като си тръгне от света, потъва из треви, под мъх и лишей,
прецапал вече своята река на Времето – в пространствата огромни,
наздраве, старче с биричка в ръка! – дано светът с добро да те запомни.