автор: ivliter

Обсебен от дълбоката наивност,
че е вездесъщ,
дъждът се лее с ненаситност
учудваща дори небето, подгизнало и отегчено
от настъпващата на талази мокрота.
Не може даже вятърът да си намери сухо място –
затворени са всичките пролуки и врати
и вадички текат по запотените прозорци.
От всякъде се носи хлипане на водостоци
и миризма на мокрота и тиня.
От тротоара тъжно гледат
настръхнали от хлад като видения дървета
с обезформени и размити силуети.
Тече дъждът, тече водата –
кой може да ги спре сега?
Оттича се надеждата за хубавото време
в безпътицата на водата мътна,
размътена от калните обувки на небето.
Като с очите на слепец светът сега ме гледа.