Мравката не завижда на пчелата,
че лети и цветчета хиляди целува,
влачи към мравуняка троха тежка
и със себеподобните си не воюва.
Не тъжи волна орлица, че в дъна
на морета не умее да се гмурка,
не се и кори тя, че глад нечий
в топла супа по обяд не засища.
Гордо, но не надменно, с корона
бухлата прошумолява и орехът:
„Крила си нямам, да летя не мога,
но дарявам ви с ядчици в черупка.“
Щом пожелаем да сме като някои други,
герои сме смешни, фалшиви, завистливи.
Власт, слава, дворци, яхти! Все не сме честити!
А в дом под покрив сламен смях звънлив ехти.
Ако днес от житието свое не сме доволни,
утре пак ще сме печални, злочести и унили.
Ако си здрав и небето над теб е синьо, тихо,
благодари, суетата е самоналожено робство.
Samanda