автор: jel

Два вестника,във столицата,на паважа,
се срещнали във топъл летен ден.
Дебелият- софийска знатна били особа,
тънкият- провинциален джентълмен.
Дебелият - първи се похвалил:
-Коремче пуснах,колко съм дебел!
Информация всякаква предлагам.
Без предел.
Икономична,политична,спорт,халтура,
с текст,без текст.
Аз човека контролирам-казано накратко,
днес.
Във леглото на звездите пъхам си носа,
хороскопи,зодиаци,кръстословици редя.
И богат съм,мене търсят,и тълпи за мен
стоят.
Аз въпросите поставям,чакам да ги
разрешат.
А ти,как я караш на пазара с тоя мъничък
тираж?
-Знаеш ли,аз не се продавам,ала свършвам се
за в час.
Аз безплатен съм и даром ме раздават на ръка,
и желая туй ,аз,само-в помощ да се притека.
Знаеш,слаб съм,недохранен,с мъничко листа,
но от тях надежда блика,а ти,празен си с това!
И редиш,редиш проблеми.
Отговорът с радост давам аз.
И не казвам нищичко от мене а повтарям Неговия
Глас.
В мен четецът ще открие милост,истина,живот.
И ще може да обича,да не бъде като скот.
-Туй е старо и познато -казал Дебелият тогаз.
Ти кажи ми,нещо ново? Сензация за този час.
"Този син заклал баща си"!
"Пласьор в съда излезъл чист !"
Тогава ще ти кажа - "Браво!!"
Ще получиш моя Бис.
Туй му казал Джентълменът:
-Чуй от мен един съвет,
Истината,знай, е лбратко,
там-във Новия Завет.
И езикът ми е нежен,не махленски,заядлив.
Аз рекламите не нося но човекът е щастлив.
Щом Исус Христос намери
и в небето впери взор,няма болки и тревоги,
зависти,лъжи,позор.
Ти ,това,което казваш,казано е от напред.
А аз души,души спасявам
за небесния букет.