автор: ivliter

Непреглътнатата истина е коравата земя на която не можем да заспим. Особено без удобната възглавница на своето самолюбие. Непреглътнатата истина като зъл вятър отвява надалече сънищата от нас.
Тя кара напрегнатата ни мисъл да скита в мрака и да занича в дълбоките сенки на нощта, в отвъд видимото на деня. Дори в ясното безоблачно небе тя предусеща своите прииждащи бури.
Непреглътнатата истина е коравият залък заседнал в гърлото. Тя е острият нож разрязал заблудите на нашето самочувствие, пресолената манджа на нашата скромна трапеза. Тя е рана в душите, която трудно зараства и ще я помним задълго.