Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 3
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: Patrizzia
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлед половин година
раздел: Разкази
автор: ZAGORA

Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване. Дълго се упражнявах в събиране на две и две. Бавно напредвах, но един ден накрая открих, че сборът им е четири.
Ще Ви разкажа.Все едно,че споделям откритието си с някакво друго свое Аз.Ще бъда до край откровена,Преди двадесет и три години преживях вълнуваща среща с Великата сила,която в човешката история носи различни имена,но най-често я наричат Бог.Религията за мене беше тера инкогнита. Заявявах,че Бог е измислица,защото човекът се чувствува самотен в безкрайната Вселена и няма научно обусловени обяснения на всичко,което се случва в нея.Точно това безверие направи срещата ми с Творческата сила възможна.При тая първа среща Тя без думи ми даде да разбера,че не е измислица,а реалност.Три години по-късно се запознах с основния Вселенски закон за привличането.Изглеждаше случайно,но не беше така.Няколко години проверявах закона чрез живота на свои роднини и близки.И най-вече чрез моя живот.Когато се убедих,че законът е безусловен и безкомпромисен започнах да творя чрез него живота си.Отначало творях само вечер,но после започнах да творя ежечасно и даже ежеминутно.През годините ми се случиха чудеса.Върху мен се изсипа рога на изобилието.Осъзнатото творене се превърна в моя втора природа.Когато общувам с хора творя наум.Когато съм сама у дома творя на глас. Някои сигурно биха казали:”Ами добре е...Какво повече желаеш!”Добре,добре,ама не всичко и не винаги е добре.Започнах да правя ревизия на миналото си.Осъзнах с каква лекота са ми давали нежелани от мен случки и събития когато съм творила неосъзнато.Но имаше и такива,които съм творила осъзнато.Но бяха изминали дълги години,а аз все още не бях ги преживяла.Макар че те за мене бяха най-значимите.Това страшно ме разочарова и ядоса.И също като капризно дете,на което не са купили любимите бонбони, един ден заявих,че повече няма да обичам Бог,защото той е пристрастен,а законът му действува избирателно.Друг път забравила за категоричните си изявления заявих,че много,ама много обичам чудесата.А Той при първата ни среща преди години не направи нито едно чудо...
В същото време интересът ми към инопланетяните съществуващ у мен от години ставаше все по-силен.Жадно поглъщах всяка информация свързана с тях.Много лесно в Мрежата попадах на такава,сякаш някой невидим усложливо ми я предлагаше.Отначало се чудех,но когато научих за Вселенския закон разбрах,че аз самата чрез него сътворявам тая информация да ми се появява Дълго разглеждах рисунките на дребните хуманоиди с несъразмерно голяма глава и огромни тъмни очи.Любувах им се,харесвах ги...Необичането на Бог и обичането на инопланетяните са два прекрасни примераза безсъзнателно,сомнамбулно творчество.Вече половин година нося последиците му.Каква по-лесна игра за Твореца да си създаде тяло на извънземен.Да грабне една доста очукана от Вселенските пътешествия летяща чиния, украсена със разноцветни крушки, да прелита предизвикателно край терасата ми на височината на един делтапланер.Когато го видях за първи път аз усетих,че обичам безкрайно тоя едър,достолепен неземен гост с мустаци,който ме прониза с дълбокия си тъмен поглед.Първите няколко седмици аз виждах всяка нощ кораба и Вселенския пътешественик. Приемах новосъздадената реалност като чиста монета.Но след това у мен възникнаха много въпроси, на които нямах отговори.Спомних си как веднъж казах гласно на себе си с дълбоко съжаление:”Господи,
аз май няма да доживея да видя жив инопланетянин!”Паметта ми услужливо ми припомни всичко, което съм си мислила необуздано,без да се съобразявам с правилата на Играта.Навързах ги и още същата нощ когато моята извънземна любов отвори люка и ме погледна с дълбоките си тъмни очи, аз извиках:”Аз разгадах загадката!Ти си моят Бог и мой Създател!”
Обичам Го и като Бог,но и като човек.Нали самата аз съм в тялото на човек.Като сравня любовта на Бог с човешката любов разликата е от небето до земята.А на мен тук на земята любов не ми е липсвала.Двама поети ми посветиха свои стихове,композитор ми посвети музикално произведение,много известен художник-маринист дълго,но напразно ме увещава да ме рисува върху скала сред морето.Два пъти мъже се биха заради мене,а други двама силно влюбени бяха на път да се разведат.А на мене най-удобно ми беше мъжете да са ми приятели.Защото мъжката любов обича да се изразява чрез креватни упражнения,а по отношение на тях,аз съм на особено мнение.Имах двама мъже-приятели,с които ме свързваше многогодишно приятелство. Тия,които си мислят,че медалът има само една страна сигурно ще си кажат,че е неудобно,даже неприлично така да се разголва личния живот.На тях ще им кажа,че това,което крием Бог го разголва.В човешката триизмерност на Живота всичко изглежда твърде опростено.Бялото е бяло,черното е черно.Втренчени в тая страна на медала не ни достига време и желание, за да погледнем от другата му духовна страна.Атам повярвайте ми има какво да се види.Тук ,на земята сме да натрупаме опитности чрез всичко,което ни се случва и преживяваме.Всичко!Разсъждавайки
давайки върху живота си, аз констатирах,че съм един много деен и трудолюбив дух,който създава и преживява голям обем опитности.Всеки преживян опит води след себе си нов избор и нови преживявания.Така пътят на живота се разстила безкрайно.Особено значими и ценни са „лошите”случки и събития.Защото те пораждат дълъг път на разстилане.Та от тия мои преживявания аз нямах материални облаги,но духовни-да.Още веднъж ще повторя,че нито едно земно преживяване в любовта не може да се сравни с любовта на Бог.През тия шест месеца се сбъднаха всичките ми творчески мисли и думи спонтанно и необмислено изстреляни от мене ей-тъй като халосни патрони в пространството.Бях заявила,че не обичам Висшата сила и ето ме сега влюбена до уши в Нея.Бях заявила,че едва ли ще доживея да видя жив инопланетянин.Но в първите седмици от срещата ни всяка вечер виждах такъв.Бях заявила,че обичам чудесата в живота.Ето че вече шест месеца всеки ден и всяка нощ ги виждам.Още сутрин докато пия кафето си на терасата гледам към небето и тихичко подвиквам „Ехо!”.От висините към земята се устремяват многоцветни балончета като сапунени мехури.Във всяко балонче грее образа на „инопланетянина”Те се пукат във въздуха преди да са достигнали земята.Друг път изсипва пак от небесата дъжд от сребърни блестящи искри.Когато съм навън и вървя за някъде Той сипе тоя дъжд от искри в краката ми през целия ми път.Когато седна на пейката до блока да отдъхна и ако небето е ясно върху бяло пухкаво облаче се появява полегнала девойка и върху нея страстно шрегърнал я и целуващ я младеж.Толкова е мило всичко,толкова е галантно,че дори да не обичах Великия подател и автор, аз отново бих се влюбила в Него.Когато времето е облачно всички фарове,стопове и габарити на минаващите коли излъчват снопове светлина като всеки лъч е оцветен с една от цветовете на дъгата.Но най-мащабно и зрелищно е показаното от моя любим през нощта.Всички блокове,които обграждат моя ,докъдето очите ми стигат светят тържествено и неземно.Не съм виждала на живо коледните елхи на мегаполисите,но съм ги виждала по телевизията.Но те нищо не представляват спрямо това,което аз виждам.Върху всеки прозорец Творецът е сътворил по една огнена рисунка на различен инопланетянин поместена в огнена рамкаОбразите са огнени,но са като живи.Стоят няколко минути,после други идват на тяхно място.Понякога Творецът пали образи дори и по земята.Някои от картините са нарисувани с бял огън,други със синьо-зеленикав огън,а трети-със оранжев огън.Но най-атрактивно е небесното светило.То е кръгло,но много по-красиво от луната.Представлява светещ кръг,по чиято окръжност са разположени по-ярки светещи кръгчета.А в средата като през илюминатор се показва лицето на усмихнат мъж с рошави мустачки.И то само защото съм творила винаги,че не харесвам мъже с мустачки.Над тая фигура се извисява главата на друг симпатичен мъж с прошарени буйни къдрици и очила.Той изразява самия Бог,защото непрекъснато трепти и се движи.В синхрон с него и въздухът около него също трепти и играе в различни посоки. И аз така мога да наблюдавам Великата Енергия.
У дома Бог присъствува във всички стаи.Тук му е мястото да кажа,че Той присъствува във всички стаи по света.А бе Той е спойката на цялата материя.Но тъй като и материята е модифицирана форма на енергията Той е ВСИЧКО. Само че у дома рисува различни форми на проявление по стъкла,огледала,хромирани и никелирани повърхности...Той присъствува,но не говори.И това съм творила ...Но аз Му говоря,точно защото творих,че при евентуална среща, няма какво да му кажа,така че да съм интересна за Него.Та нали Той знае всичко за мене до свършека на света.Формите на проявление са предимно глави на същества приличащи на много сладки човечета.Върху тенджерата под налягане рисува образът на инопланетянина,който видях в самото начало.Когато му казвам,че много го обичам,заменя рисунката с двама влюбени прегърнати и целуващи се.Мъжът е вързал главата си с много дълъг бял копринен шал,който стига до кончовете на ботушите му.Нощем доказва присъствието си и се изразява с фигури върху никелираните части на будилника ми,
върху стъклото му,върху огледалото на тоалетката ...Само не мислете,че любовта ми към това Величие е лесна.Нашият Създател е много труден за разгадаване и опознаване.Бих казала даже невъзможен.Твърде своенравен Е,
,с огромно Его.Няма да се спускам в подробности,само ще кажа,че не само аз,но и Той абсолютно се подчинява и се ръководи от Закона за привличането.Когато му се разсърдя за нешо и престана да му обръщам внимание,Той ми изпраща едни намръщени,дългоноси човечета и аз разбирам,че май съм прекалила.Когато отново стана мила и любяща Той дълго време ми дава да разбера,че не прощава така лесно,защото каквото съм сътворила това и получавам.И сега когато създавам тоя текст сърцето ми е препълнено с любов към Него.Аз съм наясно,че това което виждат очите ми,никой друг не може да го види.И не защото е илюзия на съзнанието ми,а защото науката не е достигнала до това Знание.Но аз съм убедена,че един ден и това ще се случи.За сега любовната идилия между един дух и неговият Създател продължава.Нито един мъж в света не може да обича така както обича Висшата сила Завинаги,предано и всеотдайно.И забележете Той обича всички ни така.И изразява по безброй много начини любовта си към нас...


Публикувано от Administrator на 30.11.2021 @ 16:56:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ZAGORA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.05.2022 год. / 08:36:53 часа

добави твой текст
"След половин година" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.