автор: pastirka

В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлината като истина.

Зазижда и ограбва тъмнината,
не дава тя от изгрева да сучеш.
Несигурно се спуска лъч. Душата ти
една надежда на безстрашност учи.

Рисунки са от плахата копнежност
на чувствата картинните витражи.
Как те блестят, попили капки нежност,
лъчът художник иска да покаже.

Когато светлина бродира шарки,
най-тъмното уплашено отстъпва.
Денят издига празничната арка
и цветето на изгрева разцъфва.