автор: yotovava

Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано.

И розите изпепелил,
догарял в брезовите клонки.
Един врабец – недраг-немил,
цвърчи и пепелака чопли.

Аз нямам време и кураж –
лехички да садя наново,
Небето ми е декупаж –
с обков от шума и олово.

Сега не бива да мълча –
но думите защо си тръгват?
Прекрачих не една черта
и с нищо никого не лъгах.

С баланса противоречив –
дали била съм победител,
дъждът в очите ми вали,
преди да стигна до звездите.