Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 0
Всичко: 411

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКрасива и елегантна
раздел: Избрано проза
автор: Heel

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя изглеждаше превъзходно, въпреки проблема. Сега ще ви обясня всичко.
Не беше висока, едва ли имаше метър и шейсет и пет. Дългата черна рокля подчертаваше извивките на тялото й, най-вече тънката талия и стегнатия задник. Гърдите й не бяха големи, но съблазняваха със заоблените си форми. Косата й бе невероятна, същински меденорус водопад, разливащ се по раменете. Милото й лице бе ведро и плътните устни често потрепваха в усмивка, което подсказваше, че в съзнанието й се въртят хубави мисли. Очите й, които бях зърнал само за миг, бяха с цвят на кафе. Зрелостта й подсказваше, че е на около трийсет години. Но се усещаше и момичешки чар. Колкото повече я гледах, толкова повече се убеждавах, че мнозина мъже са се влюбвали в нея. Кого ли бе избрала тя, и дали изобщо бе избрала някого? Сега за двигателния проблем, който не можеше да бъде подминат.
Тя се придвижваше с помощта на патерици. Чифт алуминиеви канадки със сиви дръжки и сиви обръчи под лактите. Да, не можеше да стъпва на левия си крак, но движенията й бяха елегантни, наподобяващи танц. Странна гледка, наистина. Тя се подпираше и подрипваше някак плавно, без напрежение, като здравият й крак се преместваше сръчно напред и стъпваше меко. Токът на обувката изтракваше и под ръба на роклята за миг се показваше заоблена пета с приятен оттенък на розовото. Ръцете й държаха здраво, но съвсем спокойно дръжките на патериците. Нямаше го типичното немощно увесване, което бях забелязвал при други хора с наранен долен крайник. Това ме наведе на мисълта, че тя от отдавна ходи така.
Изпреварих я за да мога да погледна отново лицето й. Лъчезарното изражение си беше на мястото. Поривите на вятъра подхващаха красивата коса и я разпиляваха очарователно настрани и назад. Долу под роклята стърчаха нежни бледи пръсти с розов лак на ноктите. Виждаше се и част от превръзката – розова, очевидно твърда, с ръб от бял памук отпред. По издуването на плата личеше, че крайникът е обездвижен при изпънато коляно, чак до средата на бедрото. Цяло чудо бе, че тя успяваше да се носи с такава лекота по тротоара.
Тя сякаш усети вторачването ми. Извърна глава към мен и се усмихна, а аз я подминах смутено. Вървях бързо, но ми се щеше да се обърна и да продължа да наблюдавам. Чувах ритмичното потракване на тока на обувката й. Звукът постепенно губеше сила и глъхнеше. Канех се да спра пред някой магазин и да я оставя да ме изпревари, за да мога да я погледам поне още малко в гръб.
Тогава нещо изтопурка и се чу стенание. Стреснато погледнах през рамо. По тротоара се търкаляха ябълки. Една старица бе изтървала торбата си с покупки и се тюхкаше.
– Не се притеснявайте госпожо – каза жената с черната рокля и спря. Прехвърли патериците си в лявата ръка, подпря болния си крак на плочките, наведе се и посегна да вземе една от ябълките.
– Момиче, не се мъчи – рече старицата. – Нали и ти си затруднена.
– А, нищо ми няма. – Взе ябълката и я прибра в торбата. С леки подскоци стигна до следващата ябълка. Възрастната жена очевидно се чувстваше неудобно.
– Сама ще ги събера, момиче. Недей да се товариш.
Аз, естествено, се спуснах да помагам. Скоро всички ябълки се озоваха в торбата. Старицата ни благодари и пое по пътя си.
Очарователната дама залитна, защото не се бе подпряла добре на патериците, при което аз инстинктивно я подхванах през кръста.
– О, колко мило! Благодаря! – рече тя с усмивка. – Щях да падна, ако не ме бяхте задържали.
– За нищо – отвърнах, усещайки че по бузите ми избива червенина. Бях сигурен, че нямаше никаква опасност жената да падне.
След като стъпи стабилно и се подпря, тя подхвърли небрежно:
– Ама че съм тромава. Яд ме хваща чак. Даже не мога да си взема кафе от машината, понеже ръцете ми са заети.
– Аз ще ви взема – предложих веднага услугите си.
Седнахме на една пейка и се заприказвахме. Приятен разговор беше, макар и за маловажни неща като времето, вкуса на кафето, навалицата на касата в магазина. Имах чувството, че от минута на минута ставаме все по-близки. Хубаво ми беше. Скоро минахме на „ти“.
После заговорихме за по-важни неща, като политика, кино, музика. Тя се оказа много приятен събеседник. Чувствах се прекрасно в нейната компания. Сърцето ми се бе разтуптяло от вълнение. Толкова красива и елегантна беше!
По едно време ми щукна да попитам:
– Ти как пострада?
Тя се намръщи, като че ли се колебаеше.
– Извинявай за неудобния въпрос, не е моя работа… – продължих.
Тя присви замислено очи, прехапа устни. Накрая каза:
– На никого не съм казвала досега… Наистина… Но на теб мога да кажа, чувствам, че си свестен човек и ще ме разбереш.
– Не биваше да проявявам любопитство. Извинявай.
– Не, не, ще ти кажа. Наканих се. Какво толкова. Имах гадже. Живеехме си много добре, даже бях щастлива с него, общо взето. По случайност го хванах в изневяра. Бях потресена. Скарахме се жестоко. Оказа се, че той дълго ме е лъгал. Така че трябваше да се разделим. На следващия ден се качихме в колата и потеглихме за вилата на родителите му, откъдето трябваше да взема някои свои вещи. Аз шофирах. Пак се скарахме и разкрещяхме. И на мен ми прекипя. Завъртях рязко волана и забих колата в дърво, но така че да се размаже повече дясната страна, нали разбираш. Е, и аз пострадах, естествено. Това е.
Бях навел глава и пред очите ми беше изпънатият й, опакован в розово крак. Нежните пръсти с розов лак на ноктите помръдваха нервно.
Мълчах и мълчанието ми явно я подразни.
– Няма ли да кажеш нещо, по дяволите! Излях душата си пред теб, защото те харесвам и искам да се сближим!
– Направила си каквото си сметнала за правилно – измърморих.
– Не, действах импулсивно. Убих го и раних тежко себе си. Аз съм си такава, емоционална. И искрена.
– Не те ли обвиниха в престъпление?
– Никой не заподозря нищо. Измислих правдоподобна версия. Мръсникът си го заслужаваше, не съжалявам за стореното.
Мълчах. В главата ми беше пълен хаос. Накрая станах от пейката и побягнах.
Жената викна гневно зад гърба ми:
– Знаех си аз! И ти си от онези гадняри, които изневеряват! Майната ти!


Публикувано от Administrator на 25.11.2021 @ 15:02:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 03:51:50 часа

добави твой текст
"Красива и елегантна " | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.