автор: alidora

Тази сутрин
полудяха тополите,
неизплакали вятъра
от среднощния мрак.
Тя си тръгна,
разплела коси
и набо́лена,
Той събира парчета
от стария свят.

Те са голи до кокал
и до кръв са изострени:
Тя е огън и лава,
Той е мраз и стрели.
Сякаш хиляди дяволи
в тях вилнеят наострени
и рушат до полуда
всички стари следи.

Но душите им бъбнат,
като млади вселени,
трепват, лумват, изригват,
щом Луната заспи
и тогава запяват
всички древни сирени,
и стопяват се с изгрева
тез човешки сълзи.

Тази сутрин тополите
тихо шушнат на вятъра:
Тя се върна израснала,
мека, обла, добра,
Той завърза очите
на хилядата дяволи
и внезапно Земята
сякаш с тях затуптя.