автор: mitkoeapostolov

Като студент посетих Унгария. Местен приятел ме заведе в едно от най-популярните заведения – Communist Pizza. Менюто беше забавно, а имената на пиците комични – Лайка, Петното на Горбачов, Спутник. Най-голямо впечатление обаче ми направи пицата Pussy Pussy Monica and Bill.
Заедно с моя приятел започнахме да обсъждахме аферата между американския президент Бил Клинтън и стажантката в Белия Дом Моника Люински. Говорехме през смях, без да спестим злонамерени, но забавни шеги по адрес на главните герои. На следващия ден си дадох сметка, че всеки път, когато излиза тази тема, реагирам по същия начин – убеден че такова нещо никога не може да ми се случи.
Преди месец започнах да гледам сериала American crime story – Impeachment. Действието проследява любовния романс между Бил Клинтън и Моника Люински, като за пръв път показва хората зад стереотипите. Останах поразен. За секунди престанах да възприемам Моника Люински като кварталната к***а. Вместо това видях едно човешко същество, изпълнено с любов и несигурност. Дадох си сметка за травмите от детството, които са предопределили поведението ѝ. Разбрах, че за нея връзката с президента не е била просто няколко св**ки, а дълбока емоционална афера, която я е притиснала до ръба на пропастта на съществуването.
Промених мнението си и за Бил Клинтън. Вместо добронамерен похотливец, в негово лице видях един несигурен човек, който избира да прикрива проблемите от самия себе си. Често спирах картината, за да си дам сметка, че притежавам същите качества. Аз също съм използвал секса, за да запълня празнини. Аз също желая да блесна, за да прикрия болката, страданието и тъмнината в мен.
Давам си сметка, че в живота често избираме ситуации, които изглеждат черно-бели, за да осъдим и осмеем в другите това, което не харесваме в себе си. Аз съм Бил Клинтън. Аз съм Моника Люински.