автор: LeoBedrosian

О, неразумний електоре,…
И ти, неразумний страдалецо,

Поради що тъй суетен си и не разумеваш разликата между гласовитий Демагогус и лукавий Сатир.
Нима, казваш ти, те не са от един и същий кладенец мътна водица, дето себе си зове бистра, сълзица…?

И поради що тъй се суетиш около нагиздения знахар, дето те с игла боде и ти обещава вечний и безблезнений живот, дори спасение отвъд брега на Стикс… Нима не ти стигнa твоят бич, дето по телесата ти пише схизми и раните ти на гнойни белези преобръща?

А ти, бедний, слабоволий и наплашен като дръглив градски пес се оглеждаш за кресливи височайши жреци. Нищо, че те лъжат, нищо, че ти вземат последний жалък залък. Нищо че не изпълняват обещанията си да те приютят под навеса на богатите си агори. Ти за пореден път им се доверяваш и искаш от тях малко милост и парче огризка. Живота си им подаряваш, от волята си се отказваш и последната надежда…

Но знай, ти, електоре и ти неразумний страдалецо, че у тебе е силата да преобърнеш живота и да твориш съдбините си. За туй не слушай Демагозите и вземи иглата, та я забий с дупесата на премъдрите знахари.

Надсмей се над твоя жалък живот, пък … да става каквото ще!