автор: jel

Веднъж свещникът отворил си устата
и взел на мушка
на полилея светещата крушка:
-Ще ти кажа аз,сестричке електрична,
ставаш ми ,съвсем антипатична.
Все тебе включват стаята да грееш
и понявга даже ми се смееш.
А прашасвам аз,свещник старомоден
и за нищо съм негоден.
Но отвърнала му електрическата крушка:
-Ти,прости,не ти се смея,
но от светлината аз живея,грея.
Ти не се засягай и не тъгувай брат-
защо тъй стана,тоз обрат?
Ти дълго свети сам във тъмнината.
По-силна съм,със толкоз вата.
И стаята бе полутъмна,
но ето, за човека съмна.
И от вятъра,прости, не се влияя,
и за мрака хич нехая.
От хора зли не се смущавам
а тъмнината разрушавам.
Не аз,но от електрическия ток
мракът получава шок.
Но,чуй ме ти сега и разбери
и нека злоба в тебе не гори.
Щом стане тъмно -като в рог,
и аз изгубя електрическия ток,
моля те,на мен не се сърди-
на хората усърдно ти свети.
В тоя дом да имат Светлината.
Далеч да бяга тъмнината.